От Сю Герхард / Sue Gerhardt
Психоаналитичен психотерапевт и автор на „Защо любовта има значение” / Why Love Matters и „ Себичното общество” / Selfish Society
* тази статия със съкращения е базирана на устна презентация направена пред Комисията за качество на детството в Европейския парламент, декември 2009, с домакин Евелин Регнер, член на Европейския парламент. Записките водени по време на презентацията са оформени в статията изложена по-долу, като преди това са проверени и одобрени от Сю Герхард
ЗАЩО БЕБЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ДЕТЕТО?
Тезата, която искам да защитя е, че периодът на бебето е много по-важен за живота ни, отколкото много хора изобщо осъзнават. Голяма част от поведението , което ни притеснява в по-късния етап на детството, като агресия, хиперактивност, затлъстяване, депресия и слабо представяне в училище, е вече заложенo в децата от периода им на бебета. За тези от вас, които не са се занимавали с научна литература това може да прозвучи леко пресилено. Аз самата бях изумена колко значим е периодът на бебето, когато за първи път започнах проучването за книгата ми „Защо любовта има значение”.
Нека вземем един съвсем пресен пример, Световната здравна организация скоро публикува доклад на Комисията за социални здравни фактори , в който се казва следното:
„ Изследването показва, че много предизвикателства в обществото на възрастните – като проблеми на психичното здраве, проблеми с теглото, сърдечни заболявания, престъпност, степен на грамотност – имат техните корени в ранното детство”. Докладът продължава:
„ Предвид тези факти, икономисти заявяват, че инвестицията в ранното детство е най-силната инвестиция, която една държава може да направи, с възвръщаемост в пъти по-голяма от първоначалната, и то през периода на целия живот”.
Препоръки за политици и членове на Европейския парламент:
Бих се радвала да видя как всички политици обръщат внимание на най-малките, и приемат за основно правило, че това, което се случва на децата до 3 години, е поне толкова важно, колкото всичко, което се случва с тях след това.
Наскоро Световната здравна организация откликна на тази гледна точка. Тя излезе със следната препоръка: „ Местните, регионалните и националните власти трябва да направят „науката за ранно детско развитие” част от техните политики на действие”.
Инвестицията в ранната намеса и превенция е ключ към намаляване на проблеми като престъпност, душевни разстройства, наднормено тегло и злоупотреба с наркотици.
Две специфични области, в които трябва да се инвестира:
Има голяма нужда от повече широко разпространена и лесно достъпна психологическа помощ за семейства. Наистина добрите методи и програми предлагат подход в две посоки – оказване на подкрепа на родителите, и същевременно обучаване как да забелязват и да бъдат по-чувствителни към тяхното бебе.
Второ, платен отпуск по майчинство и бащинство. Джейн Валдфогел е констатирала, че платеният отпуск е пряко свързан с по-добро майчино и детско здраве, по-малко постродилни депресии, по-ниска детска смъртност, по-дълъг период на кърмене и т.н.
Може би е време за Еропейския съюз да развие проект за ефективни начини на промотиране на социално и емоционално здраве чрез ранна превенция – аналогично на скоро влезлия в действие Проект за храненето.
Първостепенната роля на ранната среда на развитие
Интерсният факт е , че много често условията , при които сме живели в ранното си детство, повлияват значително нашето цялостно развитие. Ще започна с описание на това по отношение на нашето тяло и физическото здраве, което може би изглежда по-разбираемо, защото може да видим как изхранването влияе на тялото. Тялото или расте, или не. То развива здрави органи, или не. И всъщност ранното развитие на телесните органи и системи зависи от наличната храна през този ранен етап. Има достатъчно показания да приемем, че теглото при раждане и храненето през този първи период на бебето имат огромно значение за здравето впоследствие по отношение на предразположеност към сърдечни заболявания, затлъстяване и диабет тип 2. Изследвания на ранното развитие са правени от Дейвид Баркър, от Университета в Саутхемптън. Той обяснява процеса като адаптиране на плода и бебето към условията, в които се намира. Ако тези условия са на недохранване, растящият организъм ще трябва да приспособи начина, по който преработва захарите и мазнините, или начина, по който сърцето регулира кръвното налягане. Тези приспособявания той формулира по следния начин: „имат постоянен ефект върху структурата на тялото и функционирането му – феномен, който може да бъде наречен програмиращ”. От други изследователи е установено, че недохраненото бебе има по-високи нива на кортизол и като възрастен, като се подозира, че неговия отговор на стреса е програмиран в утробата или в най-ранно детство (Sekl&Meaney 2004). Както обяснява Баркър, тези ранни адаптации позволяват на плода и бебето да преудолеят преките опасности на дадените им условия, но имат дългосрочни последствия - често на цената на по-кратък живот.
Връзките между детство и здраве и дълголетие вече са взети сериозно под внимание от Европейския съюз. От няколко години Европейският съюз финансира Проект за програмиране на ранното хранене базиран в Мюнхен, който търси тези връзки. Други важни организации също откриват тези взаимовръзки. СЗО препоръчва поне 6 месеца кърмене, за да бъде предпазено развитието на детската имунна система.
Но фокусът на моето представяне е върху емоционалното здраве, и по-точно как системите на мозъка, които управляват нашите емоционални отговори, са формирани до голяма степен от ранни събития. Те са „програмирани” по много подобен начин. Не чрез наличната храна – въпреки че тя има своята роля при работата на нашите биохимични системи - но по начина, по който бебето се адаптира към околната среда и структурира своя мозък , така че да оцелее в ситуацията , в която се намира. По същия начин , по който бебето се адаптира към недостига на храна, мозъкът се адаптира към неадекватната емоционална среда.
ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК
Тук бих искала накратко да ви запозная с мозъка, за да обясня как работи той.
Човешкият мозък е уникален. Той има много от характеристиките на животинските мозъци, но е като вид разширена версия. Той започва с основен мозък на влечуго, намиращ се в задната част на мозъка – тази част поддържа основните жизнени функции, и това е първата част от мозъка ни, която се развива. След това, подобно на бозайниците, към него се прибавят нови умения (базирани в центъра на мозъка) включващи и уменията за изхранване и отглеждане на поколение. Но това, което наистина прави хората хора е масивното развитие след разждането на външните слоеве на мозъка, мозъчната кора. Частта на този слой, която се развива в самото начало е префронталният кортекс, който нараства със значителни темповепрез първите две години от живота. Това е област, която не е напълно оформена при раждането, но която изгражда връзки в отговор на социалните стимули в най-ранно детство.
Развитието на мозъка, или ученето, е всъщност процес на създаване, укрепване и елиминиране на връзки между неврони. Тези връзки се наричат синапсиси. /илюстрация/
Както виждате, при раждането те са малко, но те бързо прорастват през първата година от живота и в крайна сметка изграждат невронни пътеки, които свързват различните части на мозъка и организират функциите му.
Префронталният кортекс е областта на мозъка, на която искам да обърна внимание. Тя е това, което наричам социален мозък, така накратко ще обознача поредица от области в и около префронталния кортекс. Ние знаем от научни изследвания, че тази област - на социалния мозък - се активира, когато трябва да контролираме емоциите си, да обръщаме специално внимание на други хора и техните социални сигнали, когато мислим за чувства и изпитваме съчувствие към другите. Това е областта на мозъка, която излиза от основните инстинктивни начини на поведение – като например реакциите „бий се или бягай” – които са базирани в амигдалата и хипоталамуса. Работата на социалния мозък е да организира и контролира тези първични реакции.
Но този човешки емоционален контролен център не се развива автоматично. Социалният мозък се развива в отговор на социалните преживявания, които всъщност има бебето. Невронните пътеки са резултат от актуалните преживявания; така бебето има нужда от някого, който да му предаде опит в ефикасно управляване на емоции, преди то само да е научило неща за себе си и да управлява своите чувства добре. Като правило, бебетата учат как да правят неща от опита си с други хора, не от думи и инструкции.
Те се учат как да се справят със стрес като имат опита на някой до себе си, който им помага да се справят. И те имат нужда от тези опити постоянно, отново и отново, така че да бъдат изградени тези невронни пътеки в мозъка, през първата и втората година от живота им.
Както споменах по-рано, през първата година от живота се образуват връзките в мозъка. Но през втората и третата година на детето тази огромна маса от връзки започва постепенно да бъде орязвана - на принципа на „използваш или губиш”. Запазваме пътеките , които използваме най-много, и тези, които са ни най-полезни в дадената социална среда – и губим онези пътеки, които не са използвани толкова много. Това означава, че ако като бебета и малки деца живеем с ядосани, агресивни хора, ние ще запазим пътеките, които ни дават сигнал за гняв и агресия, а ако живеем с хора, които са внимателни към околните, ще запазим пътеките, които ни помагат да сме внимателни към околните.
БИОХИМИЧНИ СИСТЕМИ – ОТГОВОР НА СТРЕС И УСПОКОЯВАЩАТА СИСТЕМА
Някои от първите пътеки, които се установяват през периода на бебето са биохимични. Това са биохимични пътеки, които аз си представям като вид течна „смазка”, която помага на информацията да пътува из мозъка, и помага на бебето да реагира на средата бързо и правилно. По-специално бих желала да обърна внимание на две биохимични системи, които са наистина важни за емоционалното благосъстояние – ще ги назова отговор на стрес и успокояващата система.
Отговорът на стрес е много важна биохимична система, която се развива през детството. Това е полезна система, която освобождава хормонът кортизол, за да генерира за много кратко време енергия, която да се справи със стрес и опасности от различно естество. След като целта е постигната, и сигурността и социалното равновесие са възстановени, кортизолът бива разпръснат. Но през първите месеци на живот, отговорът на стрес все още не е напълно функционален; бебетата са много крехки и лесно могат да бъдат стресирани – особено от ситуации, в които се чувстват несигурни, в случаите когато се отделят от тяхната майка или познат човек, или са физически наранени. Бебетата не могат да се защитят от стрес, нито могат сами да се успокоят. Те са зависими от възрастен човек, който да ги защити и да ги успокои, и така да им помогне да намалят количеството кортизол и да се върнат към състоянието на спокойствие. Ако възрастните, които се грижат за тях, не им помогнат да се справят със състоянията си, бебета могат да бъдат изпълнение с такова количество кортизол, че да не могат по никакъв начин да го свалят. Дори в по-късен етап, децата все още са чувствителни крехки в това отношение, и имат нужда да чувстват, че техният свят е сигурен и предсказуем, и че могат да разчитат на другите , когато имат нужда от помощ.
Ако бебетата или малките деца хронично са с повишен кортизол, защото възрастните, които се грижат за тях не откликват бързо, не решават проблемите им, или, всъщност може би са емоционално уплашени, системата за стрес ще се адаптира към точно тази човешка среда, и бебето може да развие необикновен кортизолен отговор – високо или ниско ниво на кортизол, което може да има някой доста негативни ефекти върху него/нея.
Позволете ми съвсем накратко да ви покажа как това на практика може да бъде предадено от родител на дете. Имах клиент, който беше затворник с буен нрав. Той тъкмо беше излязъл от затвора и изграждаше връзка със сина си, като отчаяно искаше да бъде добър баща. В действителност обаче, начинът по който се държеше с малкото бебе – навикване без повод, или присмех в ситуации на стрес – беше плащещ за самото бебе. Ако това беше продължило, бащата щеше да предаде на сина си чувството за несигурност, състояние на постоянна бдителност към агресия от околните.
Когато опити като този продължават ден след ден, те могат да имат дълготрайни последствия върху биохимичната система на детето. Дете , което се сблъсква с грубо отношение, унижения, агресия, крясъци, трябва да се приспособи физиологично. Но това се случва и на биологично ниво. Предполага се, че високи нива на хормона на стреса кортизол в крайна сметка се регулират под нормата и такива деца се оказват с ниско основно ниво на кортизола, което е установено че има връзка с по-късно агресивно поведение. (за резюме от това изследване виж Megan Gunnar et al, 2006, Development and Psychopathology 18, p 651-677).
Повечето хора развиват здрав отговор на стрес, ако имат нормално детство. Това им дава добър шанс да се възстановяват след периоди на трудности. Това означава, че те са издръжливи на стрес. Дори и временно да бъдат претоварени, и започнат да забравят неща и изгубят способността си да фокусират внимание, ако те имат изграден в детството здрав отговор на стрес, те могат много по-лесно да се възстановят. Необходимо е голямо количество стрес в продължение на дълго време, за да се нанесе трайна вреда на първоначално устойчив на стрес възрастен човек ( въпреки че и това се случва).
Когато обаче бебетата са хронично подлагани на стрес, това може трайно да увреди системите им и те порастват като възрастни, които не са способни бързо да се възстановят от стресови ситуации. Те са по-лабилни и чувствителни към стрес като възрастни и могат да потърсят помощ в наркотиците и алкохола. Когато възрастни като моя клиент игнорират чувствата на децата си, присмиват им се или ги наказват, децата няма да се научат как да управлява чувства или да регулира своите собствени чувства. Не ми се иска да говоря още за ефектите на ранната несигурност и стрес, защото нещата само продължават в тази негативна посока. А ефектите наистина стигат доста далеч. Друг аспект на толкова много кортизол в такъв ранен етап е, че той може да удари други биохимични системи – като успокояващата, която е базирана на невротрансмитера серотонин. Когато тази система не е в добра форма, бебето може да израсне с проблем да запазва спокойствие при стрес, и да бъде склонно към импулсивни изблици и агресия. Ниски нива на серотонин са част от картината на психически разстройства, проблеми със съня и агресия при възрастните.
Представям си тези нарушени биохимични баланси като физически недъг, слабо място, което не е задължително да бъде видимо веднага, но в по-късен етап от живота може да се прояви, дори след десетилетия. Високите нива на кортизол са свързани и с физически здравни проблеми, по-специално изследване показва връзката със затлъстяването и сърдечни заболявания (Shonkoff et al, 2009, JAMA).
ПРЕФРОНТАЛНО РАЗВИТИЕ
Това , което не споменах по-горе е, че прекалено много кортизол отрано – през първите три години особено, когато се оформя дневния график на кортизола, може да рефлектира дори върху структурата на мозъка. То може да наруши онези области на мозъка, които се развиват бързо през първите години, защото то може да бъде токсично за образуването на невронни връзки, точно когато те образуват и се установяват невронни пътеки. Деца,които са травматизирани, имат намален обем на някой части на мозъка, особено на префронталният кортекс – те буквално имат по-малки мозъци.
Мозъкът на детето се формира от изживяното и опитът показва, че дете, за което не са полагани никакви грижи, нито физически, нито емоционални, може да има драматично намален обем на мозъка. /снимки/
*към снимките: тези снимки илюстрират негативния резултат от липсата на грижи върху развиващия се мозък. Образите от скенера вляво са на здрави тригодишни деца, със среден размер на главата. Образите вдясно са на тригодишни деца, които са били лишени от всякакви грижи в най-ранно детство. Всеки от мозъците е значително по-малък от средния за възрастта размер и има отклонения от нормалното развитие на кортекса /кортикална атрофия/, както и други отклонения, които предполагат ненормално развитие на мозъка /снимките са от изследвания водени от учени на ChildTrauma Academy, www.childtrauma.org водена от Bruce D Perry, M.D., Ph. D.)
Така това сериозно може да засегне социалния мозък, и други области като амигдала, cingulated gyrus, хипокампуса, всички важни за емоциналния живот на човека. Решаващ за развитието на префронталния кортекс е периодът от втората половина на първата годинка до третата година, когато средния префронтален кортекс са развива най-бързо и е най-податлив на влияние. Той започва да функционира от към 18-тия месец до втората годинка, по времето когато детето осъзнава своето аз – може да се разпознае в огледалото и е усвоило основните програми за самоусещане и самоконтрол.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОЗИТИВНИЯ ОПИТ
От друга страна , също толкова важно колкото избягването на негативни преживявания е и получаването на позитивни стимули. Целият процес на развитие на социалния мозъки и на силно чувство за себе си се основава на качеството на социално внимание, което бебето получава. Колкото по-приятни социални преживявания има бебето, толкова повече тази част на мозъка образува връзки. Колкото по-малко внимание получава, толкова по-малко развитие на социалния мозък. В най-лошия случай, тази част на мозъка работи по-скоро като черна дупка, по думите на един от изследователите , Harry Chugani. Всъщност човешките същества си предават социалния мозък. Той не се развива автоматично, а е разултат от инвестиране на внимание и грижи в бебето. Бебетата се научават да забелязват своите чувства, когато те получават достатъчно информация за техните чувства от възрастните, които се грижат за тях. След това, след като вече имат тази самоосъзнатост, те могат да я приложат към околните хора, за да развият съчувствие към тях.
По същия начин стои въпросът и със самоконтрола. Социалният мозъкима потенциала да влияе и контролира нашите импулсивни реакции базирани в амигдала, реакции като тези да искаш да удариш някого, когато си му ядосан. Тези рестриктивни пътеки в мозъка обаче могат да бъдат положени само в ранно детство, когато децата имат опита да бъдат приканвани от възрастните да се въздържат от дадено неприемливо поведение, и това е правено постоянно, отново и отново. Тези умения се придобиват наистина много рано. Изследовател в САЩ, Grazyna Kochanska, показва, че самоконтролът измерен на 22 месеца в голяма степен подсказва този измерен на три и четири години; друг изследовател показва, че ранният самоконтрол е свързан с емпатията на възраст 8 години(Guthrie 1997). Това е основен аспект от социалното поведение.
Всъщност самоконтролът е важен не само за управление на поведението, но интересно изследване наскоро от Clancy Blair (Pennsylvaniq State University) предполага, че същият този самоконтрол и саморегулация подсилват допълнително и способността за учене, освен вродената детска интелигентност. Тези научени социални и емоционални умения позволяват на децата да следят внимателно учителите си, и да учат.
Мозъкът се изгражда с преживявания. Това, което сложиш вътре, е и това, което ще извадиш от там. Ако искаме да ‘произведем’ деца, които са спокойни, уравновесени, способни на съчувствие и предвидливост, ние трябва да помогнем на родителите да предадат тези качества, като значително подпомогнем ранното родителство, и помогнем на родители, които не са уверени в своята роля, като моя клиент. Ние също трябва да осигурим на родителите възможността да прекарват много време с бебетата и малките си деца, като обръщат много внимание на чувствата им, и им помагат да контролират поведението си.
СЛАБАТА РАННА ГРИЖА ВОДИ ДО ПРОБЛЕМИ
Днес нямам време да спомена всичко, за което говоря в книгата си „Защо любовта има значение”/ „Why love matters”. Може би трябва просто ясно да заявя, че аз не говоря само за осигуряването на оптимални условия за развитие на детския мозък, за мен ранното развитие е ключът към предотвратяването на бъдещи социални проблеми.
Често имам усещането, че липсва чувствителност за ранните корени на проблемите. Например, четох скоро статия, в която се казваше, че тормоз в училище води до по-късни психически здравословни проблеми – ниска самооценка, депресия, и анти-социално поведение. И авторът приемаше, че всичко е започнало в училище, с хулиганството. Той изобщо не си задаваше въпроса, защо изобщо някой деца стават жертва на такъв тормоз и как това може да е ефектът от модели на поведение заложени в много по-ранен етап от живота. Всъщност, хулиганите рядко взимат на прицел деца, които имат висока самооценка и увереност. Те са много по-склонни да малтретират тези, които вече показват някаква неувереност и лабилност.
БИХ ИСКАЛА НАКРАТКО ДА ОТКРОЯ НАЧИНИТЕ, ПО-КОИТО НЕДОСТАТЪЧНИТЕ ГРИЖИ В РАННО ДЕТСТВО МОГАТ ДА ПОВЛИЯЯТ ПО-КЪСНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕК:
Например, бебета , които живеят с депресирана майка, живеят в риск също да израснат като депресирани. Те могат да развият хиперчувствителен отговор на стрес и по-малко активна лява половина на мозъка. Това не важи за тези, чиито майки развият депресия в по-късен етап от детството им.
Умствени здравословни проблеми като разстройства на личността са по много начини демонстрация на неадекватна ранна емоционална грижа: хора, които не са научени да управляват чувствата си добре или да мислят за тях, които имат крайни емоционални реакции и които често демонстрират липса на емпатия към околните.
Подобна история стои и зад анти-социалното поведение. Деца, които са преживели враждебност отстрана на родителите им, и чиито родители през най-ранното им детство не са моделирали решаването на конфликти и запазването на самоконтрол, често стават престъпници. Липсата на топла връзка към втората годинка е предпоставка за анти-социално поведение по-късно (belsky 1998), докато, както вече казах, липсата на самоконтрол на възраст от 2 години залага липсата му и в следващите години. Без топло внимателно отношение , префронталният кортекс е по-малко вероятно да се развие добре.
КАКВИ СА ЗАКЛЮЧЕНИЯТА ЗА ПОЛИТИЦИТЕ?
Психологически намеси
Първото нещо, на което искам да обърна внимание е, че за да отговорим на емоционалните нужди на тези най-малки деца, ние задължително трябва да подпомогнем семействата психилогически и материално. Това означава, че трябва да намерим начини, тази подкрепа да стигне до семействата , които имат нужда от нея.
Но не е лесно да се намери правилния начин за създаване на политика, която ще направи това. Бебета все още са смятани работа единствено и само на техните майки, може би и на бащите си. Всъщност, в миналото, животът на бебетата в миналото е бил доста скрит от външни погледи в личната сфера на семейството, и днес все още има елемент от това схващане. До скандалите с домашно насилие над деца през 80те – сравнително скоро - беше много трудно да се намесиш в ранните семейни отношения изобщо. И сега това много лесно се приема като грубо вмешателство.
Аз обаче мисля, че в днешното време на много по-голямо психологическо разбиране, ние трябва да сме способни да признаем, че много много родители и бебета имат нужда от психологическа подкрепа. Заявявам това, въз основа на наблюденията ми, че е много трудно за родителите да предложат на децата си емоционално грамотно родителство, отколото на тях самите им е било предложено. Ние правим това, което ни идва отвътре, и така е било по принцип правено за нас. Проблемът е, че това, което ни идва, не винаги непременно отговаря на емоционалните потребности на децата. И така емоционалната липса само се предава от поколение на поколение – с големите последствия за обществото.
Ако игнорираме това, ние просто ше продължим да губим пари и да позволяваме социалните проблеми да продължават. Вместо това, аз бих желала да видя един голям социален проект , който гарантира, че неадекватното емоционално и социално учене няма да се предаде и на следващото поколение, така че обществото като цяло ще спечели и ще направи крачка напред. Различни неща вече започват да се случват: повече програми за родителство, всички те помагат. Но аз бих искала да предупредя, че много от родителите , които имат най-големи трудности, няма да се научат как да се справят по-добре само чрез съвет за самото родителстване.
Клиентът , който ви дадох за пример, например не знаеше, че той кара детето си да се чувства несигурно, или че той му предава неговото собствено презрително отношение към чувствата. През неговия живот той не е получавал много съчувствие. Той не знаеше как да бъде чувствителен към чувствата на сина си. Той трябваше да научи това, не като му бъде казвано да бъде чувствителен, а като получи опит в това – чрез терапевтична връзка където той получи емпатия към самия него. Това му помогна да започне да чувства, че светът може да бъде по-сигурно място отколкото си е мислил, и да забелязва другите хора имат чувства. Той не се промени за една нощ, но спря да плаши бебето си, и започна да се отнася към детето си като към личност с чувства. Това беше достатъчно , за да се подобри ситуацията. Но това беше интензивна и квалифицирана работа, която струва пари.
Проблемът е , че социалното и емоционално учене е по правило опитно учене – както за възрастни така и за деца. То се учи чрез преживяване на отношения. Това го прави доста по-трудно отколкото други форми на учене. Например, ние знаем, че бедна образователна среда в детството – малко разговори, малко пътувания по музеи, малко книги и игри – спъва познавателното учене и поставя много деца в неблагоприятно положение. Но вие може да сте сигурни , че децата относително лесно могат да получат подобни стимули. Малко по-трудно е с компенсирането на бедна емоционална среда.
Основните съставки на наистина добрите програми , включващи психотерапия на деца и родители, с които аз се занимавам, са тези които предлагат подход в две посоки: дават емпатия и подкрепа на родителя, докато го учат как да забелязва и да бъде по-чувствителен към детето си. Помагаш на родителите да обръщат качествено внимание на техните деца, като даваш качествено емоционално внимание на самите родители. Помагаш на родителите да забелязват как отговарят на бебето си, като обръщаш внимание на това как бебето се чувства с тях, или чрез видеотехника им подаваш огледалом в което да се видят. Това са много ефективни средства за помощ, които помагат на хората да учат по-бързо. Разбира се, вие като водещ също трябва да проявите постоянство и да се уверите, че това учене е устойчиво, и регистрирано в мозъка, а това означава, че е нужно време и подкрепа за по-дълъг период. Ето защо David Olds програма за партньорство между родители и бавачка дава такива добри резултати – там се работи от бременността до втората годинка на детето. ( френско изследване на Antoine Guedeney върху програма за привързаност през първите две години от живота ще публикува резултати през 2011).
За щастие , бебетата са невероятно бързи ученици и се адаптират много бързо към подобрени условия. Но вие трябва да се намесите бързо, докато системите още се изграждат. Ако искате стабилни деца (и възрастни) трябва да сте сигурни, че отговорът на стрес не е бил претоварен в ранното детство, а не да чакате следващите години, когато децата вече имат проблеми със справянето със стрес. Ако искате мислещи, хора способни на съчувствие, най-лесният и евтин начин да ги „създадете” е , да осигурите на бебета и малките деца много чувствително внимание.
За мен, това има голям смисъл в платения отпуск по майчинство/бащинство, защото тази финансова подкрепа наистина помага на родителите да се грижат за техните бебета и да им обръщат качествено внимание, без да се чувстват притиснати да се връщат на работа, особено работа на пълен работен ден. Знаем, че когато майките не са финансово подкрепени в ранните години, те са склонни по-бързо да се върнат към платена работа – често се връщат на работа, когато платеният отпуск свърши. (последните изследвания на Валдфогел потвърждават, че пълната работна заетост на майката – не почасовата – през първата година на детето е свързана с повече поведенчески проблеми при детето. 2010, Monographs of the Society for Research in Child Development).
В действителност, ние всички започваме с нашите опити в семейството. И ние се научаваме невероятно рано как да се съотнасяме към другите, дали да им се доверим или не. Нашите тела се програмират още от бебета – дали да се справяме добре със стреса, или не.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В обобщение, мисля, че ние бавно все повече и повече разпознаваме значението на детското психично здраве, но нещата са много разпокъсани. Наистина има добра воля по отношение на това да се подобри качеството на детството, мисли се за детската бедност, излагането им на прекомерно много телевизия и видео игри, поведението им в училище и академичните им постижения. Но все още не е достатъчно ясно на всеки, мисля, че всичко това е заложено в първите три години от живота.
Бих искала да видя, как политиците обръщат внимание на бебетата и приемат за даденост , че това което се случва с децата до три години е поне толкова важно колкото всичко , което се случва след това.
Така че ,ако наистина искаме да променим нещо за децата си – което наистина е така - тогава аз твърдя, че политиците трябва да признаят ролята , която имат първите години на детето. В момента това е групата на Пепеляшка, по отношение на изразходваните средства за обществени нужди. / В Обединеното кралство в момента харчим съвсем съвсем малко(0,3% от БВП в тази област, сравнено с 2% в Швеция) за децата под 3 години. А това е времето , когато инвестицията значи най-много и може да бъде най-ефективна.
Нов доклад от Фондацията за нова икономика изчислява, че Обединеното кралство харчи годишно 161 билиона лири за социални проблеми, като бременност при тийнейджъри, престъпност, душевни болести, затлъстяване, зависимости – това са разходите за специални училища, социални работници, приемни родители и съдебни решения. Този доклад показва, че трябва да похарчим поне същото количество пари отново за ранна интервенция и превенция. Но те изчисляват, че ако направим това, за период от десет години ние ще променим баланса по отношение на социалните разходи. Ако изберем да инвестираме в бъдещето, за период от 20 години ние дори вкараме в бюджета на кралството нетни приходи за около 486 билиона лири (грубо около пет пъти годишния бюджет на Националния здравен център)/.
Повечето от предложенията за политика за периода на детството са схеми пръснати в периода на цялото детство. Това е типично за настоящия начин на правене на политика. Това, което се случва е, че сме склонни да чакаме докато проблемите се появят, обикновено в училище и предучилищна възраст. Тогава вече се оказва значителна помощ и хората стават загрижени. Отново и отново се убеждавам ,че бебетата са напълно игнорирани, като че ли те не съществуват съвсем, докато не започнат да ходят и говорят, и нямат собствени психологични нужди.
Но според мен трябва да се премине към превантивния подход, и да не се чака докато проблемите се появят. Трябва да сме сигурни, че всички бебета са не само добре нахранени и защитени от физическа вреда, но и да сме сигурни, че са им дадени базовите условия да просперират в живота си. И надявам се, бях достатчъно ясна в изложението си, първите две години са решаващи за уменията след това – за самоконтрол, за внимание в училище, за емпатия към другите.
Може би е време Европейският съюз да започне проект за търсене на най-ефективните начини за промотиране на социално и емоционално здраве чрез ранна превенция – по начин подобен на Проекта за изхранването. 13.4 милиона евро бяха похарчени за този рпоект – какво бихте казали за същото количество пари , за да станат бебетата важна част от политиката?
