В събота със закъснение и смесени чувства по разни причини се включих в лекцията “Монтесори за родители” водена от Росица Кунева в плейцентъра в Бели брези.
Но останах с много добри впечатления от г-жа Кунева, която е сертифициран Монтесори преподавател с дълъг и богат опит. И нещата, които чух ми дадоха повод да помисля за малки нововъведения в РиРиРа.Тук ще споделя всичко, което чух и записах.
Та Мария Монтесори е италианка, математик и преподавател. Всички „открития” в педагогиката, които е направила са плод на много работа с деца и наблюдения. Доста страни е обиколила, и навсякъде е оставила последователи на реформирания подход към отглеждането и възпитаването на деца от най-ранна възраст. Всичко това се случва в началото на 20ти век. Последните си години/ умира през 1952 г./, прекарва в Холандия, където днес работи Международната Монтесори асоциация , която обучава за най-високата степен Монтесори преподаватели в Европа. В Холандия започва и съвместната й работа с производител на играчки, сега едни от най-качествените серии играчки за деца в света. Ето основните принципи за работа с деца, които Мария Монтесори формулира в началото на миналия век:
• ИГРИТЕ ДА СА БЛИЗКИ ДО РЕАЛНОСТТА – това определя и избора на играчки от естествени и трайни материали, които възпроизвеждат основни дейности от действителния живот
• ХУБАВАТА ИГРАЧКА Е ЗДРАВА, КРАСИВА И ПОДСИЛВА КРЕАТИВНОТО МИСЛЕНЕ – Монтесори разработва серия от играчки и игри, с които успешно преподава на малки деца математика, природни науки, четене и писане
• ИНТЕРЕСЪТ НА ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА ВОДИ УЧИТЕЛЯ
добро учене е налице, когато детето може да генерализира опит – това означава да успее да пренесе познание за конкретни единични обекти към една по обща абстрактна представа/ от различни видове маси, които е виждало към понятие за маса по принцип/ - затова ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ЗАНЯТИЯТА Е ПРОМЯНАТА, ПОКАЗВАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ АСПЕКТИ НА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО
• СВОБОДЕН ДОСТЪП НА ДЕТЕТО ДО МАТЕРИАЛИТЕ ЗА РАБОТА – един ден в групата, където водела, забравили да затворят шкафовете с играчки, на следващия ден това станало повод за това прозрение – всяко от децата било взело точно това, което му е интересно, и всеки се занимавал тихо с неговия си предмет в стаята. Затова в Монтесори градините шкафовете за играчки са без врати
• СЪВМЕСТНИ ГРУПИ НА ДЕЦА ОТ РАЗЛИЧНИ ВЪЗРАСТИ
децата най-лесно учат от деца. Учителят е възприеман като авторитет, и критика от негова страна се приема много по-тежко, отколкото критика от друго дете, учителят е там , за да насочва децата да учат едно от друго. Майката по начало е приемана като обслужващ авторитет, който по подразбиране приоритетно се грижи за сигурността. За да се възприеме майка като учител, са необходими известни допълнителни, ясно поставени разграничения – кога е просто мама, и кога водещ учител. Граница има и между пространството на на гардеробната, където може да си с мама, колкото и както искаш, и дневната където са учителят и игрите. Двете са с пряк визуален контакт.
• ВСЯКО ДЕТЕ МОЖЕ, АКО МУ СЕ ДАДЕ НУЖНОТО ВРЕМЕ – търпение, изчакване на детето да се справи само
• УВАЖЕНИЕ И СЪОБРАЗЯВАНЕ С ДРУГИТЕ – в Монтесори градините играчките от един вид са само по 1 брой – НИЕ ТУК СЕ ИЗЧАКВАМЕ, всяко дете може да опита от всичко, но трябва да се научи и да изчака търпеливо другия/учителят води контролен дневник, кое дете през какво еминало за седмицата/. Ролевите игри – подходящи за въвличане в група.
Конфуций бил казал:
„ Обясни ми и ще забравя, покажи ми и ще си спомня, направи ме съпричастен – и ще разбера”
• РАЗБИРАНЕ-ТО Е НАЙ-ДОБРОТО УЧЕНЕ -
децата в градината са съпричастни към всички дейности – сами си подготвят закуската, на обяд сами си разсипват, цветя, палене на огън, разчистват масата, отбелязват си присъствията - чрез тази съпричастност те учат. разработват съвместни „проекти”/ театър, представяне на нещо от различни ъгли/
• ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ Е ВЪТРЕШНО МНОГО АКТИВЕН, А ВЪНШНО МНОГО ПАСИВЕН
ДЕЦАТА УЧАТ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ. Когато показва някакво ново умение, учителят първо трябва сам да анализира цялата последователност от действия, които извършва. Стъпка по стъпка, дори да си напише списък/какво точноправя когато си мия ръцете/. В тази последователност , с минимално количество словесни пояснения, той показва на детето, толкова пъти , колкото то може да приеме, и до онази стъпка, на която то среща затруднения. Гради се стъпка по стъпка.
ВАЖНО Е ДА СЕ НАУЧИ НА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ВНИМАНИЕТО И ЛОГИЧЕСКА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ. винаги се работи с близка и далечна цел – близката е научаването на конкретното действие, далечната развиването на логика.
Външно много пасивен, но винаги нащрек – децата се оставят да изучават и опитват сами, учителят се намесва леко, само в краен случай, за да отклони реална опасност. Стига, не така! не е довод , винаги се пояснява , ЗАЩО не така.
Мълчанието, когато трябва да се научи някакво ново умение за боравене с предмет е важно, защото детето има ограничен капацитет на паметта, активното му внимание е в рамките на 10 мин, и не може да прави повече от едно нещо едновременно – затова силен визуален контакт, и по-малко говорене, когато трябва да се демонстрира нещо ново.
За езиковите умения са разказването на приказки и ролевите игри.
• ЧОВЕШКАТА РЪКА Е ОРГАН НА ЧОВЕШКАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. ВСИЧКО МИНАВА ПРЕЗ ХВАЩАНЕ - мотото е ОТ ХВАЩАНЕ КЪМ СХВАЩАНЕ!
НИЩО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗБРАНО БЕЗ ДА МИНЕ ПРЕЗ СЕТИВАТА – играчки за сетивно учене на математика, биология, география /кубчета за формули, различни тежести за 100, 10, 1..../
- ползваш играчка, за да УСЕТИШ РЕШЕНИЕТО на задача
• ДА УЧИШ НА ДЕТАЙЛИ ОЗНАЧАВА ОБЪРКВАНЕ, ДА ПОКАЖЕШ ВРЪЗКИТЕ ОЗНАЧАВА РАЗБИРАНЕ
• ДЕТЕТО ИСКА ДА БЪДЕ САМОСТОЯТЕЛНО, ТОВА МУ Е ПРИСЪЩО
когато веднъж е научило нещо, то преминава нататък, то се стреми да може да бъде повече самостоятелно, и това трябва да се подкрепи.
Емоционалните кризи идват, когат усеща, че не може да се справи с нещо. Много важно е да се научи да иска помощ при нужда: „Моля те, покажи ми!”
• В СРЕДА БЕЗ КРИТИКИ, НАСМЕШКИ И НАСИЛИЕ НЕ ВИРЕЯТ ЗАВИСТТА И СЪПЕРНИЧЕСТВОТО.
